12 години от смъртта на Любен, спасил от взрив пловдивско село
Героизмът в наши дни е рядко събитие, но един мъж - Любен Буков от село Брестовица, тъкмо през днешния ден, 12 години по-късно, ни подсети, че съществуват хора, подготвени да рискуват живота си за положителното на другите. В свят, където постоянно господства персоналната полза, сходни действия ни връщат вярата в човечността, пише
Прочетете още
Любен Буков е същински воин, чиято храброст и бърза реакция предотвратиха огромна покруса на 10 септември 2012 година в село Долна махала, Пловдивско. Въпреки голямата заплаха и обстоятелството, че получава 72% изгаряния, той съумява самичък да потуши пламъците, запалили се по време на зареждане на газова цистерна. Благодарение на неговото хладнокръвие и увереност е избегнат мощен гърмеж, който би заплашил освен бензиностанцията, само че и цялото село. Пожарникарите удостоверяват, че без дейностите му вредите биха били пагубни.
Когато пламъците избухват на бензиностанцията, Любен не мисли за себе си, а за хората към него. Той работи инстинктивно, воден от дълбока отговорност и храброст, знаейки, че всеки миг е от голяма важност.
Младият мъж претърпява три интервенции. За страдание, положението му се утежнява и той умира от раните си. Отива си едвам 33-годишен. На погребението негова близка споделя:
" Това е същински героизъм. Ако беше различен, щеше да се скрие в лозата и да не мисли за хората! "
Една година по-късно Любен Буков е отличен посмъртно за заслужен българин. Наградата получава майката на героя Мария Букова.
" Благодаря, че не го забравихте! ", споделя през сълзи тя.
Подобни герои не чакат за медали или самопризнание. Те работят поради моралния си дълг и тъй като схващат каква е тяхната роля в дадения миг. Любен можеше да избяга, да изчака експертите, само че вместо това поема самодейност, която избавя освен бензиностанцията, само че и стотици животи. Историята му демонстрира, че същинският подвиг не се демонстрира с звук и фанфари, а със всеотдайност и невзискателност, когато животът на другите е по-ценен от личния.
Това са хората, които слагат общото богатство над себе си, които се движат от дълбока човещина и персонална отговорност. Техният образец ни припомня, че в моменти на рецесия същинските герои не са тези, които бягат, а тези, които се изправят пред заплахата и пазят другите.
Затова тъкмо през днешния ден желаеме да сведем глави пред Любен. Да е ярък пътят му!
Прочетете още
Любен Буков е същински воин, чиято храброст и бърза реакция предотвратиха огромна покруса на 10 септември 2012 година в село Долна махала, Пловдивско. Въпреки голямата заплаха и обстоятелството, че получава 72% изгаряния, той съумява самичък да потуши пламъците, запалили се по време на зареждане на газова цистерна. Благодарение на неговото хладнокръвие и увереност е избегнат мощен гърмеж, който би заплашил освен бензиностанцията, само че и цялото село. Пожарникарите удостоверяват, че без дейностите му вредите биха били пагубни.
Когато пламъците избухват на бензиностанцията, Любен не мисли за себе си, а за хората към него. Той работи инстинктивно, воден от дълбока отговорност и храброст, знаейки, че всеки миг е от голяма важност.
Младият мъж претърпява три интервенции. За страдание, положението му се утежнява и той умира от раните си. Отива си едвам 33-годишен. На погребението негова близка споделя:
" Това е същински героизъм. Ако беше различен, щеше да се скрие в лозата и да не мисли за хората! "
Една година по-късно Любен Буков е отличен посмъртно за заслужен българин. Наградата получава майката на героя Мария Букова.
" Благодаря, че не го забравихте! ", споделя през сълзи тя.
Подобни герои не чакат за медали или самопризнание. Те работят поради моралния си дълг и тъй като схващат каква е тяхната роля в дадения миг. Любен можеше да избяга, да изчака експертите, само че вместо това поема самодейност, която избавя освен бензиностанцията, само че и стотици животи. Историята му демонстрира, че същинският подвиг не се демонстрира с звук и фанфари, а със всеотдайност и невзискателност, когато животът на другите е по-ценен от личния.
Това са хората, които слагат общото богатство над себе си, които се движат от дълбока човещина и персонална отговорност. Техният образец ни припомня, че в моменти на рецесия същинските герои не са тези, които бягат, а тези, които се изправят пред заплахата и пазят другите.
Затова тъкмо през днешния ден желаеме да сведем глави пред Любен. Да е ярък пътят му!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ